Какво отличава Gogh от предишните шрифтове, които сте създавали, каква е търсената специфика на Gogh, къде очаквате да намери приложение?
СП: Смятаме, че шрифтовите дизайнери трябва да създават продукти, които и те самите биха използвали. Тъй като работим и по много други проекти, искахме шрифт, който спокойно можем да използваме навсякъде. И така тръгнахме с идеята, че първият ни шрифт трябва да е лесен за четене и същевременно да може да се ползва и за заглавия.
МБ: Вдъхновихме се от многото прекрасни подобни шрифтове от цял свят и от България. Gogh е наш прочит на сансерифни шрифтове като Gotham, Gilroy, Futura, Nexa, Avenir. Искахме да е лесно четим в текст, но същевременно да има и характер, който лесно да го отличава от другите подобни шрифтове.
А същевременно разработихме и стилистичен сет на Gogh, който доста променя усещането за шрифта и го прави много подходящ за „по-дисплей“ визии.
Как оценявате състоянието на шрифтовия дизайн и на българската форма на кирилицата в началото на двайсетте години на нашия век?
СП: Смятаме, че се движим в много положителна посока. Започва все по-често се да говори за българската форма кирилица, а дизайнерите да търсят шрифтове, които я поддържат.
Съответно все повече и повече шрифтови студия я включват в набора си от глифи. И още повече ни радва, че тази тенденция се утвърждава не само в България, а по цял свят.
МБ: Оптимисти сме, че с времето и много по-широка аудитория ще забелязва разликата. Но, за да се случи, разбира се, се изисква ние, като дизайнери, да продължаваме да показваме постоянство.
Как бихте изразили своята философия за шрифтовия дизайн – като процес, като търсене, като реализация, като принципи. Какво е най-важното за един шрифт?
СП: Както при повечето неща, така и тук процесът е много субективен. Нашето желание е да правим неща, които ни харесват и ние самите бихме използвали като дизайнери.
Изработката на един шрифт изисква много месеци, а понякога и години работа. Всеки проект има различна употреба и съответно се подхожда по различен начин спрямо искания краен резултат.
Ако трябва да обобщим, за нас най-важно е продуктът да е приятен визуално и да е технически изпипан. И, разбира се, да сме се забавлявали по време на процеса.
Променя ли се вкусът на българската публика към шрифта – как оценявате практиката на използването на шрифтовете: в опаковъчния дизайн, в изграждането на търговски марки, в поддържане на фирмена идентичност?
СП: Истината е, че масовата публика няма някакво специално отношение към шрифта. Което е и нормално. В крайна сметка идеята на шрифта не е да бъде забелязан, а по-скоро да помага на дизайнера да изрази емоцията на текста – дали е сериозен, забавен, неутрален. Дали трябва да привлече вниманието, или напротив, напълно да се слее с текста.
В България има както примери за прекрасни употреби, така и примери за не толкова добри. Надяваме се в бъдеще да виждаме все по-малко от вторите.
Кога един шрифт за вас е неуспешен – какви груби масови грешки в дизайна трябва да избягваме при избора на шрифт за проект?
МБ: На първо място трябва да се внимава дали шрифтът е употребен правилно. Тоест дали носи нужната емоция, за която споменахме по-рано. Бихме посъветвали хората, които нямат достатъчно опит в избора на шрифт, да обърнат внимание на описанието му, където много често се подсказва коя е най-подходящата му употреба.
Безплатните шрифтове заплаха ли са за развитието на шрифтовия дизайн?
МБ: Напротив, дори смятаме, че са нещо полезно, както за шрифтовите дизайнери, така и за графичните. Всяко нещо си има своето приложение и безплатните шрифтове не правят изключение.
Ние също работим по няколко безплатни шрифта в момента, които ни помагат да се разсеем от по-големите проекти.
Трябва само да се има предвид, че често пъти безплатните неща не са толкова професионално изпипани, както платените.
Какво е мястото на шрифтовия дизайн при формирането на съвременния естетически вкус и усет?
СП: Формирането на естетически вкус и усет е плод на много елементи, които работят заедно. Добре подбраният шрифт със сигурност би подобрил средата и съответно би повлиял на вкуса и усета, но това е процес, който отнема много време и е различен за съответните държави. В България ценното според нас е, че един шрифт може да носи не само визуални качества, а и история и идентичност, неща които се опитваме да развиваме и да пазим.
РЕДАКТОР
Стефан Пеев
издател, графичен и шрифтов дизайнер