БУКВИТЕ ИЗХОЖДАТ ОТ РЪКАТА, ОТ ИНСТРУМЕНТА, С КОЙТО СЕ ПИШЕ ИЛИ РИСУВА

22 септември 2020 | LOCALFONTS
Интервю: Стефан Пеев
BG
EN
Letter Collective
Тодор Георгиев и Жаклина Жекова, започват съвместната си дейност под бранда Letter Collective в началото на 2018 г. През 2019 г. успешно завършват проекта GRAFEMA, който включва изложба, работилница и семейство шрифтове Grafema LC (някои от които със свободен лиценз). Освен с типография студиото Letter Collective се занимава с графичен дизайн – предимно брандинг и визуална идентичност. Важна част от работата на Тодор и Жаклина е ръчната изработка на букви, табели и други изделия от материал, изписването на витрини и стени. Силно вярват, че ръчната изработка, комбинирана с подходяща естетика, създава много по-стойностен продукт.

Как се раждат идеите за шрифт?

LC Listen

ЖЖ: Идеите за шрифт се раждат най-често от експеримент в калиграфска или летъринг посока. Нашата концепция в Letter Collective е базирана на идеята, че буквите изхождат от ръката, от инструмента, с който се пише или рисува. Така че преди да започнем да изчертаваме или прехвърляме буквите в софтуер, залагаме на един дълъг процес на скициране. Всеки шрифтов дизайнер знае, че обемът на работата е голям и човек има нужда от „нов поглед“ над проекта си. В нашия случай това, че седят двама човека зад Letter Collective, ни помага да виждаме и коригираме грешки, да изпробваме нови варианти и да си даваме съответното време, за да „отпочине“ окото. Времето, което се изразходва за реализирането на един шрифт, е доста относително, тъй като зависи от това колко глифове ще бъдат разработени и колко голяма ще е фамилията. Може да бъде разработен за няколко месеца, може да отнеме година, а понякога и повече.

LC MZ sketches

Какво място заема творческата цел в процеса на работа – с какво се съобразявате, докато създавате дизайна?

ТГ: Директно ще кажа, че ние не печелим от продажбата на шрифтове. Би било чудесно, но за момента така стоят нещата. Не сядаме с Жаки да си кажем „Кое ще ни изкара най-много пари?“. В проектите, които не са ни поръчани от клиент, се стараем да вложим максималното от себе си, да потърсим предизвикателството, да направим нещо, което не сме опитвали досега. Не очакваме с шрифтовите си разработки да влезем в Best selling fonts или някаква друга класация. Ако трябва да го формулирам по някакъв начин, бих казал, че целим да сме оригинални и да допринесем за развитието на шрифтовото изкуство по света и у нас. Нещо, което е неизменна част от дизайните ни, е българската кирилицата. Дори в някои случаи това е единственото, което предлагаме. Много държим на нейното разпространение и приложение, твърдо стоим зад каузата и се стараем да помагаме в тази посока.

Grafema LC

Свободен ли е шрифтовият дизайнер в своето творчество?

ТГ: По-свободен е от всякога. В момента авторите експериментират по-смело и ограниченията им стават все по-малки. Същото може да се каже и за ползвателите на съответните шрифтове. OpenType и постоянното му развитие дава какви ли не възможности.

Радвам се да виждам все по-нестандартни разработки от западни дизайнери, за които да си кажа „как не се сетих за това?“, или пък такива, които умът ми не би могъл да роди, поне не на този етап. Стига да можеш да ги откриеш, има и много ресурси по темата, дискусии и пр., които ти дават основата да започнеш шрифтов дизайн, без да си учил за това. Изглежда понякога това дори е по-добрият вариант, за да нямаш в главата си рамките и догмите на класическите форми и норми.

ЖЖ: Ако става въпрос за авторски шрифт, човек е свободен да експериментира и да прави каквото си иска. Все по-често се появяват калиграфски скриптове, които са базирани на експресивни четки или шрифтове, базирани на разнообразие от алтернативи и лигатури, които в някакъв момент човек би могъл да си помисли, че са летъринг. Също така софтуерите помагат за развитието на variable fonts. Тази функция предлага нов поглед над шрифтовете, които могат да се модифицират по различни параметри, и в тази сфера полето за експериментиране е огромно.

При поръчковите шрифтове нещата седят по различен начин. Тогава дизайнерът трябва да се съобрази с изискванията на съответния бранд.

LC Contrasta

С какво не може да не се съобразява шрифтовият дизайнер?

ТГ: Сложен въпрос. Всички дизайнери трябва да се съобразяват с хиляди неща и списъкът е ужасно дълъг. В нашия случай ние се съобразяваме на първо място с времето, с което разполагаме, тъй като не сме шрифтоливна и не правим шрифтове като основна дейност. За момента при нас това по-скоро е лукс, който рядко можем да си позволим.

За нас е важно във всичко, което правим, да има баланс. Вярваме, че това е основна част от дизайна на каквото и да е, включително от всеки аспект на живота ни. Дисбалансът също може да е вид баланс. Ако концепцията на шрифта предполага това, то тогава се съобразяваш и го прилагаш, където е адекватно.

Друг важен аспект е идеята. Шрифтът трябва да е подчинен на някаква основа – посока, която да осмисли работата по него и използването му след това. Дори тази идея да е прилагането на конкретна техника или визия, която искаш да изпробваш, или начина на приложение след това. Може идеята да е чисто и просто „експеримент“ и финалният продукт да не е ясен. Но в най-добрия случай той трябва да е използваем и реално приложим, но дори и това не бих казал, че е задължително. Ако разглеждаме шрифта като вид изкуство, а не като инструмент, то процесът е също толкова важен, колкото крайният резултат. Ако целиш да продаваш – съобрази се с тенденциите и това, което се търси, но ние не работим така. Ние целим да правим неща, от които се гордеем, които са новост по някакъв начин, които ние или никой друг не е пробвал, които да развият нас или бранша, в който работим.

ЖЖ: Шрифтът е система от глифове, които на първо място трябва да работят заедно, да имат консистентност помежду си. Ако разглеждаме шрифта като инструмент за комуникация, той трябва да бъде четим. Шрифтовият дизайнер трябва да се съобразява с всяка една буква, тя да бъде балансирана и в хармония с останалите глифове. Друга немаловажна част е междубуквеното пространството, което спомага за ясната четимост и е основна част в изграждането на силуета на буквата.

LC Grafema

Кой шрифт наричате грозен – какви са вашите основни дизайнерски принципи, аксиомите на шрифтовия дизайн?

ТГ: Хората в бранша казват, че всеки шрифт, използван по правилния начин, може да работи и да изглежда добре. В някои случаи може да е така и съм съгласен, но е факт, че има шрифтове, които просто не стават – каквото и да правиш с тях, където и да се опитваш да ги приложиш те си остават грозни. Недобър шрифт бих казал, че е онзи, който е направен без определена цел и не е подчинен (несъзнателно) на базисните правила, които оформят буквата. Това си личи мигновено.

Колко шрифтови семейства са необходими за малко дизайнерско студио?

ТГ: Конкретно за нашето малко дизайнерско студио ние можем да се справим с едно безсерифно и едно серифно най-общо казано. Но ние се различаваме с това, че нашият фокус е върху създаването на уникални изписвания за всеки конкретен клиент и случай. Тоест ние целим да НЕ ползваме готов шрифт, когато правим дизайн за логотип например. За момента това е основната дейност, с която се издържаме. Всичко зависи от бюджети, изисквания, срокове и пр., разбира се.

Effort

Кои са вашите учители в шрифтовия дизайн?

ТГ: Учителите ми са били преподаватели от НХА. Проф. д-р Кристина Борисова ме запали, а после изкарах магистратура по шрифт при проф. Тодор Варджиев и доц. д-р Илия Груев. Трябва да спомена и ас. д-р Стоян Дечев, който фактически никога не ми е бил преподавател, но ценя всяка среща и разговор с него като важен урок – както за шрифта и дизайна и техните тънкости, така и за живота като цяло.

Други учители са ми били книгите и каталозите, спесимените, публикуваните проекти из интернет. За най-големи учители обаче бих сметнал времето и практиката. Шрифтът е такава материя, която според мен изисква да изтече голямо количество вода, докато вникнеш в същността на буквите и усетиш формите им, като всяка от тях ти стане естествена и близка. С времето натрупваш зад гърба си хиляди изписани и изрисувани листове, започваш да стигаш до нова геометрия, други решения и алтернативи. Ставаш си сам учител и това трае завинаги.

ЖЖ: Първият ми учител по шрифт беше гл. ас. д-р Светлин Балездров в специалност Рекламен дизайн в НХА. Той ни преподаваше шрифт и графичен дизайн и тогава бяха и първите ми калиграфски опити в живота. Впоследствие реших, че искам да се занимавам по-задълбочено с букви и продължих следването си в магистърската програма калиграфия в НХА. Там се срещнах с проф. д-р Кристина Борисова и Костадин Кокаланов, които бяха учителите ми по класическа и експериментална калиграфия. След завършването на специалността реших да се занимавам професионално с шрифт и калиграфия и посещавах работилници, като по този начин научих различни подходи и техники за изграждането на шрифтове и свободни калиграфски композиции. Водещи лектори на работилниците, които съм посещавала, са Luc(as) de Groot, Vincent Deboer, Hans Schuttenbeld, Julien Priez и Jakob Engberg.

Това, което най-много ми харесва в шрифтовия дизайн и калиграфията, е, че е необятна сфера и общо взето цял живот можеш да учиш и да срещаш хора, които работят по различен начин, споделят работата и подхода си и дават възможност да научиш нещо ново.

Grafema LC

Как виждате бъдещето на българската форма на кирилицата?

ТГ: Чисто като форми и съдържание нямам никаква представа какво би се случило. Ще се радвам да се развива и шлифова, да върви в посока на еволюция. Но по-важно да бъде припозната от цяла България като общоприетата локална форма, каквато вече е в света на шрифтовия дизайн, и да се използва по предназначение. За целта обаче простата функция за използване на локални форми трябва да бъде приложена много по-масово и да бъде лесна за употреба в операционните системи и при всеки софтуер, включително и при мобилните апликации.

ЖЖ: Надявам се да се обогатява и развива и все по-често да бъде срещана както в книжните тела и печатните материали, така и в дигиталния свят. За целта трябва да се говори повече за локалните форми на шрифтовете и те да се прилагат не само от дизайнери, а и от масовата публика.

LC 359 Sans

Над какво работите в момента, какво да очакват хората, които харесват шрифтовете ви в близко бъдеще?

ТГ: Точно в момента работим над проекти, които могат да ни донесат печалба. Пандемията ни удари лошо и трудно се справяме да си платим наема на студиото. Разработваме две серии бирени етикети, логотип за електронни цигари, светещи табели от метал за ресторант, подготвяме изписване на витрина на магазин. Не можем да си позволим в момента да работим върху проект, който не е ясно дали ще сложи хляб на масата. Преди няколко месеца обявихме началото на един голям шрифтов проект, който за момента е замразен, докато успеем да си позволим да му отделим време. А той действително ще изисква време, защото не сме правили подобно нещо досега. Шрифтът се казва Contrasta и целта му е да имитира custom lettering, вдъхновен от наши лични разработки от последните няколко години. Започнахме с тежкото начертание, но предвиждаме и светъл master, за да може да генерираме variable фамилия като краен продукт. Малко повече може да се види на страницата ни lettercollective.com.

LC Contrasta

Thank you

РЕДАКТОР

Stefan Peev

Стефан Пеев
издател, графичен и шрифтов дизайнер

 

If you like this site and find it useful, help us to make it better by giving feedback, suggesting improvements or by donation.

Donate
Spread the love
Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.