ПРИВИДНО МАРГИНАЛНИТЕ ЕЗИЦИ СА НЕОТМЕННА ЧАСТ ОТ СВЕТА

23 ноември 2020
ИНТЕРВЮ с Питър Биляк | TYPOTHEQUE
ВЪПРОСИ: Сандра Пеев
СНИМКИ: © Typotheque
BG
EN
Typotheque founders: Johanna & Peter Biľak, photo by Šymon Klima | TYPOTHEQUE
Основателите на Typotheque: Йоана & Питър Биляк
Фотография: Шимон Клима

В това ексклузивно интервю Питър Биляк споделя защо няма маргинални езици, кой български дизайнер го е вдъхновил да създава шрифтове с българска форма на кирилица и изправен курсив ли е българската форма на кирилицата. Питър Биляк споделя също така бъдещите си планове и проекти за шрифтове с широка гама от южноазиатски езици.

Повече от 20 години ръководите шрифтовото студио Typotheque и имате зад гърба си богата шрифтова колекция. Едно от отличителните свойства на тази колекция е многоезичната ѝ насоченост. Как се е зародил този засилен интерес към многоезичността?

Питър Биляк: Когато бях студент по графичен дизайн в Чехословакия, забелязах, че повечето шрифтове, достъпни по онова време, не поддържат източноевропейски езици. Трябваше да копираме акценти или да рисуваме диакритични знаци. Тогава осъзнах колко е важно да се обръща внимание на привидно маргиналните езици. Това стана част от нашата работа и смятам, че е наш дълг да подпомагаме развитието на по-малките езикови групи.

„В началото на 2000-та година започнахме да разработваме тясно свързани шрифтове като например кирилските и гръцките. Двадесет години по-късно разработваме шрифтове за всички живи езици.“

В началото на 2000-та година започнахме да разработваме тясно свързани шрифтове като например кирилските и гръцките. Двадесет години по-късно разработваме шрифтове за всички живи езици. През последните две години работим интензивно за всички езици в Индия, които имат едни от най-сложните писмени системи заради правилата за оформяне и подреждане на писмените знаци.

В голяма част от Вашите шрифтове включвате и локални варианти за кирилските езици – на първо място за българския, сръбския, северномакедонския език. Кога за първи път се срещнахте със съвременната българска форма на кирилицата и каква беше Вашата първоначална оценка за нея?

ПБ: Преподавам в програмата „Шрифт и медии“ в Кралската академия на изкуствата, в Хага. През 2003 година имахме студент от България, който се казваше Красен Кръстев. С Красен обсъждахме разликите между руската/международната и българската форма на кирилицата. Оттогава започнахме да изграждаме всички кирилски шрифтове, съобразно техните локални характеристики.

Тъй като шрифтовият дизайн е дълготрайна дисциплина, интересно ми беше да разбера дали това е само мимолетна тенденция или естествена еволюция на всеки шрифт. Събрах примери, за да разбера първоизточника, и забелязах, че нещо, което преди се е смятало за новост, сега е широко прието предпочитание в България.

Greta Sans

За някои специалисти съвременната българска форма на кирилицата е просто изправен курсив, за други е латинизиране на кирилицата. Лишена ли е съвременната българска форма на кирилицата от своя уникална идентичност и отличима ли е тя както от латиницата, така и от международната кирилица?

„Исторически погледнато кирилското писмо е повлияно от други шрифтови системи, на първо място от гръцката, а след писмената реформа на Петър Велики също така се повлиява и от латинските шрифтове. Затова е неправилно да се твърди, че българската форма на кирилицата е латинизирана.“

ПБ: Българската форма на кирилицата е повлияна от курсивното писмо и в известна степен запълва празнотата между редовния и курсивния шрифт, която празнота забелязваме при руската кирилица. Фактът, че българската кирилица използва повече букви с горни и долни дължини, прави текстовете много по-живи. Исторически погледнато кирилското писмо е повлияно от други шрифтови системи, на първо място от гръцката, а след писмената реформа на Петър Велики също така се повлиява и от латинските шрифтове. Затова е неправилно да се твърди, че българската форма на кирилицата е латинизирана. Съвсем естествено е съседни и свързани шрифтове да си влияят едни на други.

Кои Ваши шрифтове имат българска форма на кирилица?

ПБ: Смятам, че всички наши кирилски шрифтове имат и българска форма на кирилица. В някои от нашите по-ранни шрифтове сме пропуснали вариантите на главните букви Л и Д и сме включили само малките букви. Сега коригираме тези пропуски и малко по малко ги публикуваме. Имаме много голяма колекция, която можете да видите тук.

Кои са предизвикателствата пред шрифтовия дизайнер, когато си постави за цел да създава локални форми на кирилицата?

„В нашето студио при започването на всеки проект обсъждаме как кирилицата да се свърже с латиницата и как да се преведат идеите и целите на шрифта, вместо да се гледа на шрифта просто като форми.“

ПБ: Предизвикателствата са да се подведе от сходни форми и автоматично да избере идентични форми като например при буквата К. Друга грешка, която би могла да се допусне, е рисуването на остарели кирилски форми. В нашето студио при започването на всеки проект обсъждаме как кирилицата да се свърже с латиницата и как да се преведат идеите и целите на шрифта, вместо да се гледа на шрифта просто като форми. В някои проекти направихме кирилицата по-прогресивна от латинската форма, за да акцентираме върху значението на дизайна. Например, при шрифта Charlie избрахме асиметрични серифи за кирилицата, за да представим шрифта като динамичен блоков сериф.

Кои са основните нерешени проблеми пред съвременната кирилица – и като международна кирилица, и като локални варианти?

ПБ: Бих казал липсата на документация, липсата на книги и липсата на образование. Това са факторите, които подкрепят развитието на латинския шрифт и възпрепятстват развитието на други шрифтове, включително кирилските.

Ping

Кое е предизвикателството, което Вие като шрифтов дизайнер си поставяте за 2021 година? Какви са целите на Typotheque за следващата година?

ПБ: В момента работим върху голям проект, който включва много южноазиатски шрифтове (Devanagari, Bangla, Gujarati, Gurmukhi, Tamil, Malayalam, Odia, Meetei Mayek, Ol Chiki, Sinhala, Kanada, Telugu). Освен акцента върху дизайна, ние също така създаваме нови практики за представяне на тези шрифтове, създаваме документация с отворен код, която ще помогне в бъдеще и на други дизайнери да работят с тези шрифтове. Също така работим върху база данни с отворен код за езици, шрифтове и глифове, която ни помага при изследването на маргиналните езици. Само си представете, че работите върху кирилски шрифт, който трябва да поддържа киргизки или башкирски и искате да сте сигурни, че разбирате правилно контекста и историята на тези шрифтове. Ние винаги сме търсили такъв тип информация при разработването на нашите шрифтове и в крайна сметка решихме да създадем единна база данни, която да подпомага нашата работа.

Peter Biľak

Петър Биляк е един от най-известните съвременни шрифтови дизайнери в света. Създател е на Typotheque, студио за шрифотов дизайн и съосновател на Fontstand.com, платформа за наемане на шрифтове. През последните 20 години, Петър фокусира своята работа върху концептуализирането и създаването на многоезични шрифтове. Петър Биляк също така е активен в академичните среди. Дългогодишен преподавел е в катедрата по „Шрифт и медии“ в Кралската академия на изкуствата в Хага, Холандия.

РЕДАКТОР

Stefan Peev

Сандра Пеев

Сандра Пеев работи в сферата на комуникациите и маркетинга почти от десетилетие. Любопитството й да изследва нови култури и дестинации я отвеждат в Азия, където в продължение на пет години работи с някои от най-големите мултинационални компании в света. В момента Сандра работи в Европа, където ръководи комуникационните и маркетингови активности на localfonts.eu и пише за печатни и онлайн медии.

 

If you like this site and find it useful, help us to make it better by giving feedback, suggesting improvements or by donation.

Donate
Spread the love
Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.