В настоящето интервю Мария Дореули разказва за връзката между латиницата и кирилицата, за развитието на пазара на кирилските шрифтове, за бъдещите планове на нейното дизайнерско студио Contrast Foundry и за поредицата от онлайн работилници, фокусирани върху кирилската типография, които подготвя съвместно с българската шрифтова дизайнерка Криста Радоева.
Мария, Вие сте сред онези шрифтови дизайнери, които се отнасят към кирилицата сериозно, но и игриво – автор сте не само на шрифтове, но и на неологизми: от английската дума seriously създадохте думата Cyrillicsly и изградихте блог Cyrillicsly съвместно с Криста Радоева. Дали наистина всички ние, които пишем на кирилица не се отнасяме прекалено сериозно (Cyrillicsly) към писмеността, и дали повече игрови елементи в отношението ни към кирилицата няма да са извор на нови форми и ново развитие за кирилицата?
Мария Дореули (МД): Думата „Cyrillicsly“ се появи случайно по време на един от разговорите ни с Криста Радоева, докато учехме в катедрата „Шрифт и медии“ в Кралската Академия на изкуствата в Хага през 2012 година. Дори създадохме и слоган „Cyrillicsly – сериозно за кирилицата“. Това е в кръга на шегата, разбира се. Всъщност макар че гледаме на кирилицата сериозно, не подхождаме към нея консервативно. Напротив, ние се борим с консервативизма. Щастливи сме, че откакто започнахме работа през 2013 година, нещата се променят и с нарастващия брой кирилски шрифтове напоследък виждаме, че се осъществяват много повече експерименти.
Ние приканваме хората да бъдат широко скроени и да изпробват неща, които са били забранени дълго време. Смятам, че всяко правило може да бъде поставено под въпрос и точно това позволява да се открият нови и неочаквани неща.
Април месец тази година подготвяте съвместно с Криста Радоева работилница в две части: „Кирилицата: теория и практика“. В анонса за работилницата обявихте, че ще предоставите възможност на участниците да научат повече за контекста и логиката на кирилските форми. Има ли обаче съвременната кирилица единна логика или се разпада на своите локални форми – на руска, сръбска и българска редакция най-вече?
МД: Както и при всяка друга писмена система, кирилските букви са свързани помежду си по определен начин и зад този начин на свързване стои определена логика. В същото време предполагам, че всеки дизайнер гледа по своему на буквите като система. Насеминара ще говорим за различните начини за виждане на кирилските шрифтови форми, за това, как да групираме кирилските букви, как и какво може да се заимства от латиницата и да се прилага в кирилицата. Локалните форми (сръбска, българска и т.н.) са важна част от същата мащабна система на кирилицата.
Грешките на шрифтовите дизайнери не са ли грешки и на потребителите на шрифтовете? В ежедневието си използваме много шрифтове, но рядко откриваме в тях грешки. Кои са типичните грешки при кирилските шрифтове?
МД: Не харесвам думата „грешки“ и думата „правила“. Говорейки за начина по-който шрифтовите дизайнери виждат кирилицата, мисля, че има много повече оптични настройки, които трябва да се вземат под внимание, когато се работи върху кирилски шрифт, много повече, отколкото в една средностатистическа латинска азбука. Затова аз винаги окуражавам хората да не гледат буквите с линийка в ръка или да се опитват да ги поставят в решетъчна мрежа.
Повечето проблеми (както при потребителите на шрифтове, така и при дизайнерите на шрифтове) обикновено възникват, когато хората се опитват да приложат едни и същи принципи от един шрифт върху друг, вместо да се стремят да създадат по-обща система, която да позволи латиницата и кирилицата да съжителстват заедно щастливо.
Този проблем често започва с образованието. В университетите ученето е фокусирано предимно на примери от латинските шрифтови системи и латинската типография, а това води до много необосновани очаквания при работата с кирилицата.
С развитието на дигиталните шрифтове кирилският дизайн бележи своеобразен ренесанс – и в Русия, и в другите култури на кирилицата. Има ли обаче разбиране между шрифтовите дизайнери в различните кирилски култури за това коя кирилица е съвременната кирилица по подразбиране – базата, върху която се проявяват локалните форми на кирилицата?
МД: Нарастващият пазар на кирилските шрифтове играе огромна роля днес, защото позволява на шрифтовите дизайнери да отделят повече време за едно шрифтово семейство и да покрият с него множество езици. Този факт започва да се забелязва от „чуждестранните“ шрифтови студия, които все по-често обмислят добавянето на кирилица към своите шрифтове. Общата тенденция в днешно време е да се работи върху многоезични шрифтове и това е една много положителна промяна.
През 2014 г. създадохте Contrast Foundry и оттогава сте завършили поредица успешни проекти и редица собствени комерсиални шрифтове. Прави впечатление, че в шрифтовете на Contrast Foundry се преплитат традиционни шрифтови форми с иновативни решения и че във всяко шрифтово семейство са вградени локални форми на кирилицата. Как гледате на развитието на Contrast Foundry във времето?
МД: Често откривам, че буквите от по-редките езици е по-трудно да се създават. И все пак правим всичко възможно да бъдем възможно най-приобщаващи.
Говорейки за бъдещето, мисля че то е многоезично. Виждали сме много генерализирани шрифтови дизайни, които са започнали с латиница и по-късно са се опитали да добавят други азбуки. Мнозина дизайнери вече са осъзнали, че това не е най-добрият подход и се опитват да създават шрифтове, включвайки разнообразни писмени системи възможно най-рано в процеса на създаване на шрифта. Любопитна съм да видя повече съвместни проекти с дизайнери, които работят над различни писмености едновременно – от създаването на концепцията до завършването на крайния продукт, без да се приоритизира латиницата.
Смятам, че латиницата е доминирала достатъчно дълго и е време да се отдръпне малко и самата тя да се повлияе повече от другите азбуки. Това е нещо, което правим често в нашите проекти. Гледайки латиницата и кирилицата, ние често внасяме кирилски идеи в латиницата. Имаме също така опит със създаването на гръцки шрифтове, а също така и на иврит за нашия шрифтов проект CoFo Peshka. Любопитна съм да видя как работата над различни шрифтове ще се отрази на нашия работен процес вбъдеще.
Какво предстои пред Мария Дореули след работилницата през април?
МД: Планирали сме още един семинар през май и друг вътрешнофирмен през юни. Междувременно сме решили да съберем опита и знанията си и да публикуваме книга.
Какво е Вашето Cyrillicsly послание към всички, които пишат на кирилица, но не говорят на руски език?
MD: Все още усещам известно напрежение между шрифтовите дизайнери, които използват кирилския дизайн по подразбиране и дизайнери, които използват локалните форми на кирилицата. Лично аз смятам, че е много положително, че има определени характерни особености на кирилските шрифтове, които се предпочитат в различни държави, използващи кирилицата. Всички ние трябва да уважаваме тези различия, а не да се опитваме да ги унифицираме и да търсим един-единствен „правилен“ начин за създаване на кирилски шрифтове. Подобни проблеми съществуват и при латинския – вижте само колко особености има в различните латински азбуки при изписването на акцентите.
Живеем в много вълнуващи времена – днес разполагаме с необходимите средства, с помощта на които можем да създадем нашите букви по начина, по който следва да изглеждат, без да разчитаме на други хора да ги създадат за нас. Сега от нас зависи да проектираме шрифтове за собствените ни региони и да създаваме шрифтовете така, както смятаме, че би следвало да изглеждат. Кирилицата не съществува сама по себе си. Тя е част от една глобална система от езици, от която има много да се учи.
Криста Радоева е шрифтов дизайнер от България. Завършила е специалност „Шрифт и медии“ в Кралската академия по изкуствата в Холандия. Криста живее и работи в София като фрийланс шрифтов и графичен дизайнер. Заедно с Мария Дореули създава блога Cyrillicsly.
Дизайнерското студио CONTRAST FOUNDRY и неговите дейности:
CONTRAST FOUNDRY Behance Twittter Linkedin Facebook
РЕДАКТОР
Сандра Пеев
Сандра Пеев работи в сферата на комуникациите и маркетинга почти от десетилетие. Любопитството й да изследва нови култури и дестинации я отвеждат в Азия, където в продължение на пет години работи с някои от най-големите мултинационални компании в света. В момента Сандра работи в Европа, където ръководи комуникационните и маркетингови активности на localfonts.eu и пише за печатни и онлайн медии.
