Основно описание на проекта
Проектът „Цифрово възраждане на историческите форми на кирилицата“ (ЦВИФК) е мащабно научно-практическо изследване на историята на българската и славянската писменост в контекста на развитието на европейската писменост. Историческият обхват на изследването е от най-ранните писмени свидетелства по българските земи през епохата на възникването на глаголическата и кирилската писменост до съвременността.
Участници в проекта
Изследването ще се провежда в Националната художествена академия (НХА), в Нов български университет (НБУ) и в Академията за музикални, танцови и изобразителни изкуства (АМТИИ). В проекта могат да бъдат включени и други висши учебни заведения (като Великотърновския университет, Софийския университет, ТУ-София и Филиалът в Пловдив), както и културни институции (Национален исторически музей, регионални исторически музеи, къща-музей „Хр. Г. Данов“). Проектът ще бъде предложен да се реализира в тясно взаимодействие с Министерството на културата.
Партньори
- Национален исторически музей
- Къща-музей „Хр. Г. Данов“
- Сдружение „Асоциация на византинистите и медиевистите в България“
- Фондация Елена и Иван Дуйчеви
- Национален археологически институт с музей – БАН
Направления на проекта
Проектът ЦВИФК има няколко направления:
- Цифрово възраждане на ръкописни глаголически и кирилски форми на българската писменост до XX век. Ръководител на направлението Стефан Пеев (НХА).
- Цифрово възраждане на шрифтове в старопечатните кирилски издания от XVI до XIX век. Ръководител на направлението Стефан Пеев (НХА).
- Дигитално възраждане на български художествени шрифтове от XX век. Ръководител на направлението Иван Гинев (Нов български университет).
- Теоретични основи на българското шрифтово изкуство – локални традиции и международен контекст. Ръководител на направлението Виктор Новак (АМТИИ)
Научноизследователски и научно приложни аспекти на проекта „Цифрово възраждане на историческите форми на кирилицата“
Проектът „Цифрово възраждане на историческите форми на кирилицата“ ще съдейства за стимулиране на научните изследвания в областта на историята на писмеността в България.
Научно теоретични аспекти
Проектът ЦВИФК ще окаже пряко влияние върху:
- Развитието на теорията и историята на палеографията в България.
- Оформянето на изследователски полета в изцяло непроучена към момента области като:
- историческото развитието на ръкописното писмо (особено в ключовия период от XVIII до началото на XX век);
историческото развитие на печатните форми на кирилицата в България при старопечатните издания;
развитието на печатните форми на кирилицата в България в контекста на европейското развитие на шрифта през XIX век;
развитие на рисуваните художествени шрифтове в България през XX век;
развитието на българската форма на кирилицата през XX век.
Научно приложни аспекти
В областта на старобългаристиката
Научно приложните аспекти на проекта „Цифрово възраждане на историческите форми на кирилицата“ са свързани със създаването на разнообразна палитра от шрифтове, отразяващи различни моменти от историята на писмеността в България. Тази палитра ще подпомогне научните изследвания в областта на старобългаристиката, като ще създаде условия за публикуване на нов тип научни издания. На мястото на факсимилните издания ще се появят електронни издания, предоставящи автентичен прочит на ръкописните форми на писмото за съответния исторически опит и възможност да се реализира работа с база данни директно в публикуваните ръкописи. За първи път ще се създаде предпоставка за изследване на формите на буквените знаци в различни ръкописи чрез създаване на бази от данни за всеки отделен писмен знак.
В областта на софтуерната индустрия
Съвременният дигитален шрифт е софтуер, а това означава, че проектът ще окаже свое положително въздействие и върху развитието на софтуерната индустрия в България. В световен мащаб се чувства остра нужда от създаване на специализиран OCR софтуер за разчитане и цифрово възпроизвеждане на ръкописи от различни исторически епохи и за автоматизиране на процеса от разчитането до възпроизвеждането на книжовни паметници в различни по тип публикации.
Юридически аспекти
Проектът ще окаже положително въздействие и върху регулирането на правните аспекти в областта на интелектуалната собственост и авторското право върху шрифтове. В тази област не съществува нито ясна юридическа регулация, нито има институция, която да съдейства за запазване на авторските права върху шрифтовете.
Реализирани проекти като предпоставка за развитие на проекта „Цифрово възраждане на историческите форми на кирилицата“
Шрифтови проекти
Следните проекти са реализирани към настоящия етап и се явяват предпоставка за развитие на проекта ЦВИФК:
- Цифрово възраждане на почерка на Васил Левски като шрифт. Проектът е осъществен от Стефан Пеев. Консултант на проекта е Кирил Златков. Реализацията на проекта е осъществена с подкрепата на Националната картова и платежна схема.
- Цифрово възраждане на почерка на Христо Ботев като шрифт. Проектът е осъществен от студио „Пункт“. Консултант на проекта е Кирил Златков. Реализацията на проекта е осъществена с подкрепата на Националната картова и платежна схема.
- Цифрово възраждане на почерка на Г. С. Раковски като шрифт. Проектът е осъществен от студио „Пункт“. Консултант на проекта е Кирил Златков. Реализацията на проекта е осъществена с подкрепата на Националната картова и платежна схема.
- Цифрово възраждане на почерка на Николай Райнов като шрифт. Проектът е осъществен от Ети Василева. Шрифтът не е публикуван за обществено ползване.
- Цифрово възраждане на проекта за тлъста антиква на Борис Ангелушев. Възстановката е осъществена от Иван Гинев под названието Elytra.
Научни събития
През 2022 година се проведе научна конференция на тема „Книга и шрифт. История и съвременност“, чиято основна цел беше да съдейства за развитието на изследванията в областта на писмеността.
Предпроектни изследвания и предложения за реализиране на проекти
Преславска керамика
Проект за дигитални шрифтове на основата на запазените фрагменти с текстове в Преславската керамика.
Шрифт със свободен лиценз. Този проект възпроизвежда запазените върху Преславската керамика буквени знаци, като създава условия за тяхното цифрово възпроизвеждане за целите на издателската дейност, музейното дело и във връзка с културни и исторически събития.
Шрифт с търговски лиценз. Този шрифт съдържа буквените знаци от шрифта със свободен лиценз, но добавя също така съвременна интерпретация на буквените знаци от Преславската керамика.
Йордан Йовков
Проект за дигитален шрифт, възпроизвеждащ почерка на Йордан Йовков.
Шрифт със свободен лиценз. Проектът възпроизвежда почерка на Йордан Йовков и е посветен на 145-годишнината от рождението на писателя (9 ноември 2025 г.). Реализира се в партньорство с къщата-музей на Йордан Йовков в Добрич.
Шрифт с търговски лиценз. Проектът се реализира на основата на шрифта със свободен лиценз по почерка на Йордан Йовков, но е осъвременена интерпретация на ръкописните букви със свой самостоятелен характер и облик.
Софроний Врачански
Проект за дигитален шрифт, възпроизвеждащ почерка на Софроний Врачански от първия препис на Паисиевата История славянобългарска.
Граждански шрифт на Петър I
Проект за цифрово възпроизвеждане на шрифта, одобрен от Петър I, с който се въвежда гражданската форма на кирилицата.
Шрифт със свободен лиценз, възпроизвеждащ оригиналните форми на писмените знаци (1708-1710).
Шрифт с търговски лиценз, включващ шрифта със свободен лиценз, но интерпретиращ оригиналните форми на писмените знаци по начин, който ги прави актуални за използване в съвременната писмена практика.
Олга Йончева. Egyptian
Проект за дигитализиране на шрифта Egyptian на Олга Йончева. Шрифтовият проект е предназначен за целите на академичната и научната дейност. Лицензът му е ограничен до използването в рамките на университетското образование.
Тодор Попов. Antiqua
Проект за дигитализиране на шрифта Antiqua на Тодор Попов. Шрифтовият проект е предназначен за целите на академичната и научната дейност. Лицензът му е ограничен до използването в рамките на университетското образование.
Иван Кьосев
Георги Райчев. Най-хубавото птиче. София, 1962. Изд. Български писател. Приказки и разкази. Съставителство и редакция: Николай Янков. Редактор: Симеон Султанов. Художествен редактор: Магда Абазова. Технически редактор: Ветка Гуджунова. Коректор: Славка Иванова. Художник: Иван Кьосев. С ил. Печат: ДПК Димитър Благоев, София. Формат: 25 см. Тираж: 10 100 бр. Страници: 303 с.
Финансиране на проекта
- Университетски програми за научни проекти
- Частно финансиране на проекти
- Сайтове за набиране на средства и за финансиране на проекти като kickstarter
- Програми на Министерството на културата
- Общински програми за финансиране на проекти
- Фонд научни изследвания към Министерство на образованието и науката
Организатори на проекта
- гл. ас. Иван Гинев – Нов български университет
- гл. ас. д-р Захарина Проданова – Нов български университет
- проф. д-р Кристина Борисова – Национална художествена академия
- хон. преп. Стефан Пеев – Национална художествена академия
- ас. Виктор Новак – АМТИИ, Пловдив
- ас. д-р Йоана Кютинска – ТУ-София
- доц. д-р Силвина Илиева – ТУ-София, Филиал Пловдив
Александър Поплилов (1916–2001)
Борис Ангелушев (1902–1966)
Владислав Паскалев (1933)
Георги Ковачев – Гришата (1920–2012)
Георги Недялков
Георги Стаменов
Димитър Трендафилов (1937–2016)
Евгени Босяцки (1929–2009)
Емил Велчев
Здравко Йончев
Иван Кьосев (1933–1994)
Кирил Гогов (1944)
Мариана Генова
Мария Кънчева
Милка Пейкова (1919–2016)
Никола Тусузов
Петър Петрунов
Петър Рашков
Рачо Буров (1940–2016)
Румен Райчев
Стефан Марков
Христо Алексиев
Александър Поплилов
Александър Поплилов Йончев (1916–2001) е известен български художник, професор в Художествената академия, живописец, график, приложник.
Борис Ангелушев
Борис Ангелушев (1902–1966) е български художник и основоположник на книгооформлението в България. Известен е с множеството сатирични рисунки и карикатури на антифашистка, политическа и обществена тематика, както и с двете монументални живописни платна „Аспаруховата конница минава Дунава“ и „Обесването на Васил Левски“, включвани в читанки и учебници. Изкуствоведите му отреждат голяма роля най-вече за приноса му към илюстрацията и изкуството на книгата, за което две години след смъртта му, през 1968 година, Съюзът на българските художници учредява годишна награда на името на Ангелушев (възстановена след прекъсване през 2006 година).
Владислав Паскалев
Владислав Паскалев (1933) е български художник, професор в Националната художествена академия. Графичното му творчество е в областта на илюстрацията, книгата, графичния дизайн, кирилския шрифт, типографията.
Георги Ковачев – Гришата
Георги Ковачев – Гришата (1920–2012) е изтъкнат български художник-живописец. Работи и в областта на илюстрацията, графиката, шрифтовете.
Георги Недялков
Георги Стаменов
Димитър Трендафилов (1937–2016)
Димитър Трендафилов е български художник. Работи в областта на графиката и калиграфията, автор е на редица запазени шрифтове, проектира графичното оформление на множество книги и телевизионни предавания. През последните години работи предимно калиграфия и сериграфия, като излага работите си в България и други европейски страни. Димитър Трендафилов е професор по шрифт и калиграфия на Националната художествена академия в София.
Евгени Босяцки (1929–2009)
Евгени Босяцки е български художник — график и илюстратор. Прави оформлението на множество книги, сред които „Антихрист“, „Легенда за Сибин, преславски княз“ на Емилиян Станев, „Вечери в Антимовския хан“ на Йордан Йовков, „Новият Прометей“ от Христо Смирненски, над десет поетични книги на Павел Матев, „Бел Ами“ от Ги дьо Мопасан, „Сонети“ на Уилям Шекспир и др.
Емил Велчев
Здравко Йончев
Иван Кьосев (1933–1994)
Иван Кьосев е български художник, график и илюстратор. Изявява се в областта на илюстрацията, графичния дизайн на книгата и библиотечните оформления в най-различни жанрове (класика, детска литература, поезия, публицистика, мемоаристика и др.). Автор е на шрифтове.
Кирил Гогов (1944)
Кирил Гогов е български художник, хералдик и графичен дизайнер. Изявява се в областта на приложната графика и книжното оформление. Автор е на пощенски марки, на гербовете на Бургас, Кюстендил, Плевен, Белоградчик, Сандански, Правец и с. Гюешево, Кюстендилско, на оригинални шрифтове, плакати и др. Кирил Гогов е един от авторите на герба на Република България. Художник-дизайнер на държавните платежни парични средства, емисии (1996 – 2002).
Мариана Генова
Мария Кънчева
Милка Пейкова (1919–2016)
Милка Пейкова е изтъкната българска художничка-живописец. Работи в областта на живописта (предимно портрети), графиката, декоративно-приложните изкуства, текстилна пластика, оформление на книги. Авторка е на над 180 портрета (Иван Вазов, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Дора Габе, Радой Ралин, Григор Вачков, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Павлов – Павлето, Елисавета Багряна и други). За портета на Елисавета Багряна, поетесата ѝ посвещава стихотворението си „Портрет в бяло“. Художничката работи и в областта на оформлението на книги. Автор е на наборни шрифтове.
Никола Тусузов
Петър Петрунов
Петър Рашков
Рачо Буров (1940–2016)
Художник график. Завършил специалност „Приложна графика“ при проф. Ал. Поплилов във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес НХА) през 1967 г. Членувал в секция „Приложна графика“ на СБХ от 1972 година.
Румен Райчев
Стефан Марков
Христо Алексиев
Художникът Христо Алексиев работи в областта на плаката, живописта, графиката, илюстрацията, портрета, карикатурата, оформлението на книгата, логото, пощенската марка. Оформление на книги и илюстрации на детски книги за издателствата „Военно издателство“, „Български писател“, „Народна младеж“, „Народна култура“, „Техника“, „Перо“.
Източници
Библиоман
Алба
Дигитално възраждане на български художествени шрифтове от XX век. Проект на НБУ
