Летербатът е частен вид дингбат, при който отделните глифове не са определени изображения като картинки или пиктограми, а картинки, които имитират букви.
Летербат шрифтовете са пресечна точка на изобразителното изкуство с типографското и са един от най-редките и най-сложните за изпълнение видове дизайн. При тях, от една страна, трябва да се има предвид логиката на буквата, а, от друга – тази на елементите, от които се състои.
Летърбат шрифтът трябва да се чете лесно в черно-бял вариант. Добре е да няма повече от три вица на буква, най-добре по-малко.
Добре е да няма повече от три вица на буква, най-добре по-малко. Примерът е от шрифта Etymonster на Васил Станев.
С този термин се обозначават акцентите в една рисунка – ако са твърде много, окото не знае къде да се спре и зрителят може да се умори и да загуби интерес. Добре е един да е водещ, например, ако летербатът е живи същества, нека това да са очите, където погледът се спира най-често. Също така по принцип за един шрифт, бил той стандартен сериф или гротеск, може да се говори като за серия рисунки в един и същи стил – обединяват ги дебелината на гредата, решението за завършеците, общото впечатление и стил и другите не по-малко важни характеристики на глифа. По същия начин и летербатът трябва да бъде в един и същи стил, типажът „да не е избягал“, както се казва в анимацията. Никой глиф не трябва да играе либеро; елементите им трябва да се римуват.
Никой глиф не трябва да играе либеро; елементите им трябва да се римуват. Примерът е от шрифта Etymonster на Васил Станев.
Добре е да имат (солидна) обща тема, примерно целият шрифт да се състои от съчки (Logger), жувотни (Critter) или чудовища (Etymonster). Примерно ако се сложи един банан в Logger ще се цепи, но – и това се улавя по-трудно – ще се цепи и ако се сложи едно брезово пънче.
Отстоянията между буквите трябва да са по-големи – такива шрифтове са като правило display (акцидентни), за тях са характерни по-големи отстояния. Важно е, че чисто технически често имат големи размери в килобайти, така че дизайнът трябва да е максимално изчистен. Няма смисъл старателно да се рисува твърде детайлен шрифт, и този детайл да се векторизира само за да се окаже, че шрифтът постоянно или много често крашва.
3D bevel на буквата М от летербата Etymonster – моля забележете гладките ръбове благодарение на минимума контролни точки.
Бележки
Васил Станев е графичен дизайнер и типограф от България. Илюстрациите към текста са с неговия шрифт Etymonster.
Допълнително четиво
TypeDrawers: Is this a font?